Дълго се чудех как да започна този материал и причината за това е, че за артистите може да се напише както нещо кратко и ясно, така може да се пише дълго с усещането, че все нещо се пропуска. От друга страна в мен малко или много се пресичат ролите на артиста и продуцента, но явно тук предимството ще бъде дадено на артиста. Нека тогава да започна с едно кратко мое определение за него - артиста.
Артистът е лицето (или група лица обединени с едно артистично име), който сключва договор със звукозаписната компания с цел звукозаписването на един или повече звукозаписа, един или повече албуми, като (както споменах в материала за лейбълите) по силата на този договор той получава процент от продажбите (или експлатацията) на продуктите съдържащи тези звукозаписи или видеозаписи. Разбира се има още много дейности, от които артистът получава приходи, но тези дейности не са свързани пряко с продажбата на звукозаписите и видеозаписите, а са по-скоро последващ ефект от съвместната работа на много групи хора около артиста, както тази работа е насочена изцяло към творческото и професионално развитие на артиста. Общо взето, артистът е центърът на внимание в работата на звукозаписната компания, мендмънт агенцията, тур-мениджърите, ПР-ите и кой ли още не.
Колкото и недобре да звучи в ушите на някои артисти трябва да се признае, че независимо от факта, че основната шумотевица е около артистите и те изглеждат абсолютно недосегаеми и незаменими, това изобщо не е така. Артистът се открива по различни начини от звукозапипснита компания или нейните скаути, подписването на договор с него от страна на компанията е предварително обмислена постъпка от нея, начините на развитието на кариерата му и образуване на екипи около него се решават предимствено от компаниятя и бъдешите му успехи са грижливо предначертани от хората в нея. Това е. Так е било и сега е така в най-развитите пазари, където правилата на този бизнес са се определяли с десетилетия.
Определено обаче отношенията между лейбълите и артистите се променят в последните 10-ина години и сега виждаме едно малко по-равностойно партньорство между тези два “воденични камъка”... Казвам това, защото винаги артистичната природа се противопоставя на прагматичното мислене и подход на лейбълите и затова в голяма степен те винаги биват третирани и разбирани като “лошите”. Развитието на технологиите и бурното разрастване на интернет създават условия за различен тип отношения между артистите и звукозаписните компании и колкото по-бързо го разберат това и двете страни, толкова по-успешно ще работят заедно.
Думата “работа” е от изключително важно значение за артиста! Артист, който разчита само на кадърността в работата на компанията и се оставя да го носи течението и инерцията на успеха много бързо ще излезе от плезрението на аудиторията и медиите. ДА БЪДЕШ АРТИСТ Е ОТГОВОРНО РЕШЕНИЕ, КОЕТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ СЛЕДВАНО С НАЛАГАНЕ НА НЕИМОВЕРНА ДИСЦИПЛИНА И ПОЛАГАНЕ НА ОГРОМНО КОЛИЧЕСТВО РАБОТА! Бих искал всеки артист - начинаещ или утвърден да запомни това!
Мисля, че правилното разбиране и прилагане на практика на горните три параграфа разделя успешните и наложили се с годините артисти и тези, които се бързо се появяват и съшо така бързо биват позабравяни...
Има определени разлики в принципите на функциониониране на някои от дейностите, развивани от и около артистие в Европа и Америка, но тъй като това е една по-специализирана част ще я оставя за по-нататък или ще пиша на тези, които се интересуват от това и се свържат с мен по и-мейл.
Бих искал да завърша този материал с това, че артистът е този, който с емоцията и присъствието си може да даде в голяма степен живот на един звукозапис, но нека той/тя не забравя, че достигането на този звукозапис (песен) до масовата аудитория и неговия успех е работа на цяла армия хора зад него и артистът е само една необходима, макар и много важна брънка в музикалната верига и се изискват много усилия и воля тя да остане там.