Напоследък като че ли стана доста актуално да се говори за продуцентски права, но преди да се заговори за правата, нека да поговорим за самите продуценти... Що за птица наистина е продуцентът? Каква е неговата роля? Има ли двойнствено разбиране за ролята на продуцента и откъде произтича то? Кога се появява продуцентът?
Мисля, че всички недоразумения около статута на продуцента идват не толкова от това кой е продуцент и каква е неговата роля, а от въпроса “Кой притежава зукозаписа?” или “Кой се разпорежда със звукозаписа?”... Ето това е голямата бъркотия напоследък...
През 50-те години на 20-ти век, когато се поставят основите на съвременния музикален бизнес навън продуцентът е осъвместявал в себе си ролите на ентусиаста (инвеститора), който е инвестирал суми в откриването на млади и неизвестни таланти, музикалния продуцент (този, който се грижи за записа и крайния звук), мениджъра, промоутъра, та дори ако щеш и дистрибутора на малкит винилови плочи на 45 оборота... С развитието на бизнеса всяка отделна брънка по веригата е изисквала все по-голяма тясна специализация заради специфичните си задачи и продуцентът определено започва да си намира своето дължимо място.
В днешни дни много по-правилно според мен би било понятието “продуцент” да се раздели на две - “музикален продуцент” и “изпълнителен продуцент”. Първият се занимава с творческата страна около избора на правилен музикален материал, избор на подходящите музиканти, контрола върху самия звукозапипси и крайния звук на парчето от смесването му финалния мастеринг. Вторият се занимава с по-сухите, но задължително необходими дейности по осигуряването на финансите за проекта, контактите с мениджмънта на артиста, наемането и подписването на договори с всички подизпълнители - студия, звукозаписни инженери и други подобни, договарянето на условията с тях и още куп организационни дейности, които подсигуряват плавния процес на звукозаписа.
Все пак още остава въпросът “Кой притежава звукзаписа и кой се разпорежда с него (или с неговата експлоатация)?”... Това е този, който е възложил и заплатил всички разходи по дейностите, довели до получаването на финален мастериран първи звукозапис. В някои случай това може да бъде изплълнителния продуцент, а в други и двете роли да се извършват от едно лице. В най-многобройните случаи обаче, това са звукозаписните компании, които възлагат да определени лица да извършват дейности в качеството и им на изпълнителни продуценти или музикални продуценти... Ето защо претежателят на звукозаписа е лицето или компанията възложила и платила създаването до финално първо копие-майка (или лента-майка). От там идва понятието “owner of the tape” или “owner of the master”.
Сега вече можем да си обясним защо продуцент на Майкъл Джексън е Куинси Джоунс, но притежатели на записите на Майкъл са Сони Мюзик. Причината - Сони са наели Куинси Джоунс да организира и контролира във всички аспекти записите на Майкъл Джексън, срещу което Куинси Джоунс получава процент от продажбите на тези записи.